С песъчинка назад...
Да започнеш отнякъде -
от средата на пътя...
Да усещат краката ти
гъделичкане в стъпките.
На самотника лампата
да завържеш за вярата.
В кратък миг на разкаяност
да загърбиш началото...
... Да обичаш донякъде,
(до средата на ножа)...
Дето почва омразата,
свършва заповед Божа...
Дето свършва омразата -
празно място остава...
Само че сме забравили
колко малко е трябвало...
Колко малко е трябвало,
малко късно разбираме...
С лекота обещаваме,
с лекота детронираме.
На ръба на възможното
още можем да спрем.
Има думи за прошка,
неузрели съвсем...
Има думи за прошка,
ненаписани никъде.
И дълбоко във погледа
тлеят бавните истини...
Всяка нощ връщат времето
с песъчинка назад,
да разцъфне надеждата
пак във нашия свят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
