С песъчинка назад...

Poetry » Philosophical

1.3K 0 34

Да започнеш отнякъде -

от средата на пътя...

Да усещат краката ти

гъделичкане в стъпките.

На самотника лампата

да завържеш за вярата.

В кратък миг на разкаяност

да загърбиш началото...

... Да обичаш донякъде,
                 (до средата на ножа)...
Дето почва омразата,
                свършва заповед Божа...
Дето свършва омразата -
                празно място остава...
Само че сме забравили
                колко малко е трябвало...

Колко малко е трябвало,

малко късно разбираме...

С лекота обещаваме,

с лекота детронираме.

На ръба на възможното

още можем да спрем.

Има думи за прошка,

неузрели съвсем...

Има думи за прошка,

ненаписани никъде.

И дълбоко във погледа

тлеят бавните истини...

Всяка нощ връщат времето

с песъчинка назад,

да разцъфне надеждата

пак във нашия свят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

elenasim1 (Елeна)

!!! с ВЪЗХИЩЕНИЕ...

2011-09-02T12:22:55+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Изобилието на дактилни рими придава един неповторим колорит от съзвучия които разцъфват в края на всеки стих, като разнообразни съцветия.
Избрах по една ключова дума от строфа 1- вярата,2- заповед(Божа), 3-прошка, 4- надежда. После се замислих кое е посланието което ги свърва. Не е "Да обичаш донякъде", а може би, "да обикнеш ближния както себе си."
Лесно прощаваме на тези, които обичаме. "Прошка" се среща в две съседни строфи.
Стихът подтиква към различни тълкования и дълбоки размисли. С удоволствие се чете и препрочита!

2011-08-27T22:00:26+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Поетично великопепие!
Поздравления, Доче!

2011-08-21T09:27:06+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Това е първото нещо, което прочитам днес. Разкошно стихотворение! Благодаря - и за мъдростта, и за поезията!

2011-08-21T09:17:58+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Доче!
Сърдечен поздрав!

2011-08-21T00:04:32+03:00