4 dic 2009, 0:52

С поезията съм на вие - в памет на баща ми

1.8K 0 5

С поезията съм на вие

       Публикувано във вестник "Септемврийче" - 1976 година,
         В памет на баща ми Денчо Найденов - поет




           С поезията съм на Вие,
           трудно ми е да творя.
           Но пред никого не крия,
           че със нея ден и нощ горя.

           Горя във треската, в която
           горял е всеки млад поет.
           Горя с окоз, идея свята,
           огряла всеки стих, куплет.

           Горя, горя и, още неугаснал,
           започвам на шега да драскам аз,
           а куплетът след минута е пораснал,
           тежи кат зрял пшеничен клас.

           Редуват се куплети след куплети
           и всичко някак лекичко върви.
           Така ли тръгват всичките поети:
           "Стон почивай, глас мълви"?

           И този глас във мен говори,
           че аз съм временно унесен
           и видно ли е да се спори,
           че туй приличало на песен.

           С поезията съм на Вие,
           трудно ми е да творя.
           Но пред никого не крия,
           че със нея ден и нощ горя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донко Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...