4.12.2009 г., 0:52

С поезията съм на вие - в памет на баща ми

1.8K 0 5

С поезията съм на вие

       Публикувано във вестник "Септемврийче" - 1976 година,
         В памет на баща ми Денчо Найденов - поет




           С поезията съм на Вие,
           трудно ми е да творя.
           Но пред никого не крия,
           че със нея ден и нощ горя.

           Горя във треската, в която
           горял е всеки млад поет.
           Горя с окоз, идея свята,
           огряла всеки стих, куплет.

           Горя, горя и, още неугаснал,
           започвам на шега да драскам аз,
           а куплетът след минута е пораснал,
           тежи кат зрял пшеничен клас.

           Редуват се куплети след куплети
           и всичко някак лекичко върви.
           Така ли тръгват всичките поети:
           "Стон почивай, глас мълви"?

           И този глас във мен говори,
           че аз съм временно унесен
           и видно ли е да се спори,
           че туй приличало на песен.

           С поезията съм на Вие,
           трудно ми е да творя.
           Но пред никого не крия,
           че със нея ден и нощ горя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донко Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...