tanq_mezeva (Таня Мезева)
1591 21287
5 nov 2013, 23:05

С пречистена душа 

  Poesía » Otra
579 1 9

Днес ранен си, в теб е буря.
Вехнат светлите мечти.
Разпилян си, в теб умират
чувства, мисли. И боли.
Раната превързваш с думи
и душата пак кърви.
Търсиш във смеха утеха,
но в очите ти сълзи.
"Само времето лекува!"
- всички казват отстрани
"Спомен-болка, стара рана,
прошката ще ги сниши.
Ще остане тежък белег,
а от думите, следа.
Но пък силен си, простил си
и с пречистена душа!"


© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога и времето не лекува.... Защото не е толкова много.
  • И душата пак кърви !
  • Благодаря ти, Вили!
  • Най-добре според мен е да не се нараняваме!Тогава прошката е излишна!Но в човешките отношения откакто свят светува безгрешни няма-волю или неволю-все нещо ще сгрешим.За жалост има и непоправими грешки и тогава идва правораздаването...Поздрави,Таня!
  • Може би си права, Боби!
    Може би, тя трябва да бъде поискана, иначе каква полза.
  • Силата извира от далия прошка, с която пречиства душата на грешния.
    P.S... И все пак съм на мнение, че прошката трябва да бъде поискана. Раздавайки "нежелани" прошки, от силен - човек се превръща в жертва, а душата на грешния си остава все така опетнена.
    Не съм сигурна дали времето лекува, но със сигурност прошката лекува, стига да бъде дадена от сърце и предадена на сърце.
    Темата, която засягаш дълбоко ме вълнува.
    Поздравления, Таня!
  • "Само времето лекува!" Дано Таня!
  • Благодари ти от сърце, Зем!
  • Страхотно! Много ми допадна!
Propuestas
: ??:??