Днес ранен си, в теб е буря.
Вехнат светлите мечти.
Разпилян си, в теб умират
чувства, мисли. И боли.
Раната превързваш с думи
и душата пак кърви.
Търсиш във смеха утеха,
но в очите ти сълзи.
"Само времето лекува!"
- всички казват отстрани
"Спомен-болка, стара рана,
прошката ще ги сниши.
Ще остане тежък белег,
а от думите, следа.
Но пък силен си, простил си
и с пречистена душа!"
© Таня Мезева Всички права запазени