30 mar 2017, 23:32

С продължение

  Poesía » Otra
391 0 1

Живот със цел, живот любим...

"Живот без маска и без грим."

Живот със смисъл и узрял,

във който съм кипял и врял.

Отрязък между дати две,

където краят ме зове.

 

И няма време за покой,

че няма...и че няма кой

да свърши мойта работа без мен

във мрачен и във светъл ден.

И аз със тези две ръце,

със бръчки нови на лице,

вървя към дните си напред

от мисли тръпнещи обзет.

 

И вместо точката за край,

двуточие ще сложа май...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма да го мислиш толкова! Добре, че не си знаем края, за да сме продуктивни и обнадеждени! Човек има и философски дни, в които песимизмът е повече, но е роден да твори и оставя духовни следи. Те са важни! Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...