Mar 30, 2017, 11:32 PM

С продължение

  Poetry » Other
393 0 1

Живот със цел, живот любим...

"Живот без маска и без грим."

Живот със смисъл и узрял,

във който съм кипял и врял.

Отрязък между дати две,

където краят ме зове.

 

И няма време за покой,

че няма...и че няма кой

да свърши мойта работа без мен

във мрачен и във светъл ден.

И аз със тези две ръце,

със бръчки нови на лице,

вървя към дните си напред

от мисли тръпнещи обзет.

 

И вместо точката за край,

двуточие ще сложа май...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма да го мислиш толкова! Добре, че не си знаем края, за да сме продуктивни и обнадеждени! Човек има и философски дни, в които песимизмът е повече, но е роден да твори и оставя духовни следи. Те са важни! Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....