Стар приятел и чашка кафе!
Тихо плаче пианото някъде в мрака!
Стар приятел и нощ – кадифе,
нощ каквато с години си чáкал!
В малкия бар на големия град,
ниско стели се дим от цигари!
Късна среща с побратим сърцат
бурно сипят се спомени стари!
Стари дати и млади лица –
позабравени, прашни картини,
как е хубаво някой в нощта
да те върне назад със години!
И изчезват тревогите твои далеч,
тихо стапят се някъде в мрака!
Стар приятел и чашка кафе –
нощ, каквато отново ще чакам!
© Момчил Манов Todos los derechos reservados