29 ene 2005, 0:28

С ръце...

  Poesía
1.6K 0 1
С ръце нечисти ме докосваш,
с очи безизразни ме гледаш.
С устни сиви ме целуваш,
със сърце студено ме приемаш.
Птичата песен глухо се чува,
тихият вятър остро докосва.
Ледни капки бавно прехвърчат
и млада душа нейде робува.
В прегръдките ми топли падаш
и сякаш ледник в мене се забива.
Устните ми нежно името ти сричат
и в миг капки кръв от тях потичат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Статева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!Малко ми напомня на Ботевата поезия, въпреки че тематиката е различна, не знам защо!Но това естествено не е недостатък. Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...