Jan 29, 2005, 12:28 AM

С ръце...

  Poetry
1.6K 0 1
С ръце нечисти ме докосваш,
с очи безизразни ме гледаш.
С устни сиви ме целуваш,
със сърце студено ме приемаш.
Птичата песен глухо се чува,
тихият вятър остро докосва.
Ледни капки бавно прехвърчат
и млада душа нейде робува.
В прегръдките ми топли падаш
и сякаш ледник в мене се забива.
Устните ми нежно името ти сричат
и в миг капки кръв от тях потичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ния Статева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!Малко ми напомня на Ботевата поезия, въпреки че тематиката е различна, не знам защо!Но това естествено не е недостатък. Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...