29 янв. 2005 г., 00:28

С ръце...

1.6K 0 1
С ръце нечисти ме докосваш,
с очи безизразни ме гледаш.
С устни сиви ме целуваш,
със сърце студено ме приемаш.
Птичата песен глухо се чува,
тихият вятър остро докосва.
Ледни капки бавно прехвърчат
и млада душа нейде робува.
В прегръдките ми топли падаш
и сякаш ледник в мене се забива.
Устните ми нежно името ти сричат
и в миг капки кръв от тях потичат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ния Статева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!Малко ми напомня на Ботевата поезия, въпреки че тематиката е различна, не знам защо!Но това естествено не е недостатък. Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...