Меричка (Мери Попинз)
718 2544
8 may 2007, 10:38

С.С.С. - ЕС 

  Poesía
435 0 6
 


И тази сутрин животът се лее.

В суетата си пак е орисан.

Късче майско небе се синее

в стиха ми, с обич написан.


Спести ми росата, ако успея

да се разтворя в пясъчни люспи.

Своята песен с любов ще полея

и свободата при тебе ще вкуся.


Дори не мисля как ще допусна

самотата да властва отново...

Тя магия е дивна, изкусна,

съчетала и пламък, и слово.


***

Само вятъра волен не смята

да бъде тъжен и самотен.

Във пламъка вихрушки мята

и затова е... доживотен.


05-08.05.2007г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??