С.С.С. - ЕС
И тази сутрин животът се лее.
В суетата си пак е орисан.
Късче майско небе се синее
в стиха ми, с обич написан.
Спести ми росата, ако успея
да се разтворя в пясъчни люспи.
Своята песен с любов ще полея
и свободата при тебе ще вкуся.
Дори не мисля как ще допусна
самотата да властва отново...
Тя магия е дивна, изкусна,
съчетала и пламък, и слово.
***
Само вятъра волен не смята
да бъде тъжен и самотен.
Във пламъка вихрушки мята
и затова е... доживотен.
05-08.05.2007г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
