Меричка (Мери Попинз)
718 2544
8.05.2007 г., 10:38 ч.

С.С.С. - ЕС 

  Поезия
437 0 6
 


И тази сутрин животът се лее.

В суетата си пак е орисан.

Късче майско небе се синее

в стиха ми, с обич написан.


Спести ми росата, ако успея

да се разтворя в пясъчни люспи.

Своята песен с любов ще полея

и свободата при тебе ще вкуся.


Дори не мисля как ще допусна

самотата да властва отново...

Тя магия е дивна, изкусна,

съчетала и пламък, и слово.


***

Само вятъра волен не смята

да бъде тъжен и самотен.

Във пламъка вихрушки мята

и затова е... доживотен.


05-08.05.2007г.

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??