May 8, 2007, 10:38 AM

С.С.С. - ЕС

  Poetry
587 0 6
 


И тази сутрин животът се лее.

В суетата си пак е орисан.

Късче майско небе се синее

в стиха ми, с обич написан.


Спести ми росата, ако успея

да се разтворя в пясъчни люспи.

Своята песен с любов ще полея

и свободата при тебе ще вкуся.


Дори не мисля как ще допусна

самотата да властва отново...

Тя магия е дивна, изкусна,

съчетала и пламък, и слово.


***

Само вятъра волен не смята

да бъде тъжен и самотен.

Във пламъка вихрушки мята

и затова е... доживотен.


05-08.05.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...