10 feb 2004, 16:18

С теб 

  Poesía
1919 1 3
Една по една умират звездите,
умира с тях и нощта.
Сега, на светло, аз виждам следите
които остави в снега.

***

Слънцето грее, разтапя цветята
пораснали снощи навън,
слънцето стапя скрежта по стъклата,
стапя частица от мен.

***

Няма ги вече луната, звездите,
няма те също и теб.
Сега, на светло, пак искам да дишам,
пак искам да бъда със теб.

© Абвг Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Определено е по-удачно. Добре значи едната забележка отпадна, но втората си остава . Нищо даже и при това положение щях да гласувам с 5.
  • Предложение за втория ред на последната част:
    "Отиде си с нощния, черния креп"
    Креп - черен плат за жалейки
  • Квадратен, радвам се, че отново те виждам тук, но "нощта" да римуваш с "нощта"; "теб" с "теб". Иска ми се да вярвам, че това ти е идеята, но някак се съмнявам. Оценявам го с (4,50) .
Propuestas
: ??:??