10 feb 2004, 16:18

С теб

  Poesía
2.2K 1 3
Една по една умират звездите,
умира с тях и нощта.
Сега, на светло, аз виждам следите
които остави в снега.

***

Слънцето грее, разтапя цветята
пораснали снощи навън,
слънцето стапя скрежта по стъклата,
стапя частица от мен.

***

Няма ги вече луната, звездите,
няма те също и теб.
Сега, на светло, пак искам да дишам,
пак искам да бъда със теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Абвг Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Определено е по-удачно. Добре значи едната забележка отпадна, но втората си остава . Нищо даже и при това положение щях да гласувам с 5.
  • Предложение за втория ред на последната част:
    "Отиде си с нощния, черния креп"
    Креп - черен плат за жалейки
  • Квадратен, радвам се, че отново те виждам тук, но "нощта" да римуваш с "нощта"; "теб" с "теб". Иска ми се да вярвам, че това ти е идеята, но някак се съмнявам. Оценявам го с (4,50) .

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...