10 feb 2004, 16:18

С теб

  Poesía
2.2K 1 3
Една по една умират звездите,
умира с тях и нощта.
Сега, на светло, аз виждам следите
които остави в снега.

***

Слънцето грее, разтапя цветята
пораснали снощи навън,
слънцето стапя скрежта по стъклата,
стапя частица от мен.

***

Няма ги вече луната, звездите,
няма те също и теб.
Сега, на светло, пак искам да дишам,
пак искам да бъда със теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Абвг Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Определено е по-удачно. Добре значи едната забележка отпадна, но втората си остава . Нищо даже и при това положение щях да гласувам с 5.
  • Предложение за втория ред на последната част:
    "Отиде си с нощния, черния креп"
    Креп - черен плат за жалейки
  • Квадратен, радвам се, че отново те виждам тук, но "нощта" да римуваш с "нощта"; "теб" с "теб". Иска ми се да вярвам, че това ти е идеята, но някак се съмнявам. Оценявам го с (4,50) .

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...