Feb 10, 2004, 4:18 PM

С теб

Poetry

2.2K 1 3

Една по една умират звездите,
умира с тях и нощта.
Сега, на светло, аз виждам следите
които остави в снега.

***

Слънцето грее, разтапя цветята
пораснали снощи навън,
слънцето стапя скрежта по стъклата,
стапя частица от мен.

***

Няма ги вече луната, звездите,
няма те също и теб.
Сега, на светло, пак искам да дишам,
пак искам да бъда със теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Определено е по-удачно. Добре значи едната забележка отпадна, но втората си остава . Нищо даже и при това положение щях да гласувам с 5.

2004-02-11T22:23:56+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Предложение за втория ред на последната част:
"Отиде си с нощния, черния креп"
Креп - черен плат за жалейки

2004-02-11T19:03:07+02:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Квадратен, радвам се, че отново те виждам тук, но "нощта" да римуваш с "нощта"; "теб" с "теб". Иска ми се да вярвам, че това ти е идеята, но някак се съмнявам. Оценявам го с (4,50) .

2004-02-11T00:28:27+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0