10 февр. 2004 г., 16:18

С теб

Поэзия

2.2K 1 3

Една по една умират звездите,
умира с тях и нощта.
Сега, на светло, аз виждам следите
които остави в снега.

***

Слънцето грее, разтапя цветята
пораснали снощи навън,
слънцето стапя скрежта по стъклата,
стапя частица от мен.

***

Няма ги вече луната, звездите,
няма те също и теб.
Сега, на светло, пак искам да дишам,
пак искам да бъда със теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Определено е по-удачно. Добре значи едната забележка отпадна, но втората си остава . Нищо даже и при това положение щях да гласувам с 5.

2004-02-11T22:23:56+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Предложение за втория ред на последната част:
"Отиде си с нощния, черния креп"
Креп - черен плат за жалейки

2004-02-11T19:03:07+02:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Квадратен, радвам се, че отново те виждам тук, но "нощта" да римуваш с "нощта"; "теб" с "теб". Иска ми се да вярвам, че това ти е идеята, но някак се съмнявам. Оценявам го с (4,50) .

2004-02-11T00:28:27+02:00