12 abr 2008, 22:03

С теб

  Poesía
837 0 0

С теб


Камъни в очите ти блестят прекрасно

и в гората дебнат ме сенки страстно.

Дъбът накланя се и ме целува

и демонът във мене залудува,

и ловува

нощни зимни свещи във небето

и детето

на морето

на красива птица ще лети

и света със никой няма да дели.

 

А аз в калта ще ходя будна

и с черепите ще се омотая

и ще бъда чудна! –

и над скали свойта песен ще излая,

в нощта с рубинени реки ще те омая

и ще ти призная

тайни за света

и за смъртта

(в идеала)

 

... Леко...

... леко...

леко пръстите си протегни,

моля те, опитай и ме промени,

но в зори

самодиви крехки изрови

и възстанови

гроба ми предишен

и кръвта във него лишна,

и накарай ме в пръстта отново

от живота си да пийна аз доволно

и да се понеса във вода от рози

(в унес късче злато да отрони)

 

Краката ми меко душата ще докосват

и демона във теб ще баламосват,

ще целуват егото и перлите ти морно

и ще те обичат долно.

 

Гората се поклаща

и прихваща

ритъма на нашта песен

и щом сега е есен,

листата си разперва и краси –

и със свойте сълзи пак ни ороси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...