С теб

Камъни в очите ти блестят прекрасно

и в гората дебнат ме сенки страстно.

Дъбът накланя се и ме целува

и демонът във мене залудува,

и ловува

нощни зимни свещи във небето

и детето

на морето

на красива птица ще лети

и света със никой няма да дели.

А аз в калта ще ходя будна

и с черепите ще се омотая

и ще бъда чудна! –

и над скали свойта песен ще излая,

в нощта с рубинени реки ще те омая

и ще ти призная

тайни за света

и за смъртта

(в идеала)

... Леко...

... леко...

леко пръстите си протегни,

моля те, опитай и ме промени,

но в зори

самодиви крехки изрови

и възстанови

гроба ми предишен

и кръвта във него лишна,

и накарай ме в пръстта отново

от живота си да пийна аз доволно

и да се понеса във вода от рози

(в унес късче злато да отрони)

Краката ми меко душата ще докосват

и демона във теб ще баламосват,

ще целуват егото и перлите ти морно

и ще те обичат долно.

Гората се поклаща

и прихваща

ритъма на нашта песен

и щом сега е есен,

листата си разперва и краси –

и със свойте сълзи пак ни ороси.