С теб
С теб
Камъни в очите ти блестят прекрасно
и в гората дебнат ме сенки страстно.
Дъбът накланя се и ме целува
и демонът във мене залудува,
и ловува
нощни зимни свещи във небето
и детето
на морето
на красива птица ще лети
и света със никой няма да дели.
А аз в калта ще ходя будна
и с черепите ще се омотая
и ще бъда чудна! –
и над скали свойта песен ще излая,
в нощта с рубинени реки ще те омая
и ще ти призная
тайни за света
и за смъртта
(в идеала)
... Леко...
... леко...
леко пръстите си протегни,
моля те, опитай и ме промени,
но в зори
самодиви крехки изрови
и възстанови
гроба ми предишен
и кръвта във него лишна,
и накарай ме в пръстта отново
от живота си да пийна аз доволно
и да се понеса във вода от рози
(в унес късче злато да отрони)
Краката ми меко душата ще докосват
и демона във теб ще баламосват,
ще целуват егото и перлите ти морно
и ще те обичат долно.
Гората се поклаща
и прихваща
ритъма на нашта песен
и щом сега е есен,
листата си разперва и краси –
и със свойте сълзи пак ни ороси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
