7 nov 2008, 20:11

С теб

2.6K 1 8



Когато ме погледнеш,
бликва смях в очите ми,
безброй светулки в мен танцуват,
когато ме прегърнеш,
дъжд вали в душата ми,
пречистващ дъжд,
посипан по поляни лунни.
Когато ме целунеш,
всичко в миг завърта се,
небето слиза помежду ни,
а бледата луна притихнала
долавя нашето безумие.
Когато ме жадуваш,
всеки миг е щастие,
отдавам се на порива първичен,
мигът не трае повече от миг,
но всеки миг със тебе е различен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...