Nov 7, 2008, 8:11 PM

С теб

  Poetry » Love
2.6K 1 8



Когато ме погледнеш,
бликва смях в очите ми,
безброй светулки в мен танцуват,
когато ме прегърнеш,
дъжд вали в душата ми,
пречистващ дъжд,
посипан по поляни лунни.
Когато ме целунеш,
всичко в миг завърта се,
небето слиза помежду ни,
а бледата луна притихнала
долавя нашето безумие.
Когато ме жадуваш,
всеки миг е щастие,
отдавам се на порива първичен,
мигът не трае повече от миг,
но всеки миг със тебе е различен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...