* * *
Годините превръщат в тихи спомени
онези хубави черти,
в които грееха звезди - разгонени,
с които гледаше ме ти...
Сега уж същите, а сякаш... Други
гледат се през нашите очи,
черти, отпуснати, по-груби,
но в погледа са същите лъчи...
Полягам в скута ти, а ти ме галиш
с онази нежна топлина,
с която клади в мене палиш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse