С теб нощта е тиха...
* * *
Годините превръщат в тихи спомени
онези хубави черти,
в които грееха звезди - разгонени,
с които гледаше ме ти...
Сега уж същите, а сякаш... Други
гледат се през нашите очи,
черти, отпуснати, по-груби,
но в погледа са същите лъчи...
Полягам в скута ти, а ти ме галиш
с онази нежна топлина,
с която клади в мене палиш,
останала си... същата жена...
Косите ни прошарени са вече,
децата ни отдавна са пораснали,
но ето, че сълзата пак потече,
докоснеме ли спомени обраснали...
И... тихо е в самотната ни къща,
сърцата ни звънят с еднаква струна,
с Любов отново те прегръщам...
Свалям очила... да те целуна...
Врекох се, до теб ще съм, до... края,
ти същото на мен ми обеща...
Любов ли е това? - Не зная!...
Но... някак тиха е със теб нощта...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
