7 may 2008, 23:17

с тебе, приятелю 

  Poesía
755 0 0
За мъката ли,
за нея думите не стигат...
Тя идва неусетно,
сякаш изгревът те гали
и залива всичко
из дълбоките ти страхове.
Тя не знае милост,
нито жалост да погали,
всичко взима, а оставя
празни редове...
Нейде из нейните пролуки
тича боса малката надежда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??