За мъката ли,
за нея думите не стигат...
Тя идва неусетно,
сякаш изгревът те гали
и залива всичко
из дълбоките ти страхове.
Тя не знае милост,
нито жалост да погали,
всичко взима, а оставя
празни редове...
Нейде из нейните пролуки
тича боса малката надежда, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up