13 jun 2006, 20:48

С тихи стъпки тръгна си нощта...

  Poesía
943 0 8
С тихи стъпки тръгна си нощта,
сякаш е крадец ограбил нещо
от което лъха на самотно...пустата
с вперен поглед, гледа ме зловещо.
С плахи стъпки иде утринта,
сякаш се страхува да пристъпи,
да заключи вратите на нощта
и да отключи светли хоризонти.
Монотонно шепна си сама
-Моля те, не се страхувай,
иде светлина, потъна нощната тъма,
отвори очи със зората зазорявай!
С уморени стъпки ще си тръгне
този ден след други в хаоса,
а нощта отново ще потропне
с токчета, а ще си тръгне боса . 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...