С тихи стъпки тръгна си нощта, сякаш е крадец ограбил нещо от което лъха на самотно...пустата с вперен поглед, гледа ме зловещо. С плахи стъпки иде утринта, сякаш се страхува да пристъпи, да заключи вратите на нощта и да отключи светли хоризонти. Монотонно шепна си сама -Моля те, не се страхувай, иде светлина, потъна нощната тъма, отвори очи със зората зазорявай! С уморени стъпки ще си тръгне този ден след други в хаоса, а нощта отново ще потропне с токчета, а ще си тръгне боса .
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Този стих е малко по различен , радвам се, че ви е докоснал!