С тихи стъпки тръгна си нощта...
С тихи стъпки тръгна си нощта,
сякаш е крадец ограбил нещо
от което лъха на самотно...пустата
с вперен поглед, гледа ме зловещо.
С плахи стъпки иде утринта,
сякаш се страхува да пристъпи,
да заключи вратите на нощта
и да отключи светли хоризонти.
Монотонно шепна си сама
-Моля те, не се страхувай,
иде светлина, потъна нощната тъма,
отвори очи със зората зазорявай!
С уморени стъпки ще си тръгне
този ден след други в хаоса,
а нощта отново ще потропне
с токчета, а ще си тръгне боса .
сякаш е крадец ограбил нещо
от което лъха на самотно...пустата
с вперен поглед, гледа ме зловещо.
С плахи стъпки иде утринта,
сякаш се страхува да пристъпи,
да заключи вратите на нощта
и да отключи светли хоризонти.
Монотонно шепна си сама
-Моля те, не се страхувай,
иде светлина, потъна нощната тъма,
отвори очи със зората зазорявай!
С уморени стъпки ще си тръгне
този ден след други в хаоса,
а нощта отново ще потропне
с токчета, а ще си тръгне боса .
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
