27 nov 2016, 15:36

С тях

  Poesía » Otra
586 0 8

За мене думите ми – те са всичко –

с тях мразя и неистово обичам.

Разказвам на нощта за своя ден,

чета на глас писмата и до мен.

С тях свалям от гърба си всяка грижа.

Обличам вдъхновението-риза.

Докосвам.

Късам.

Радвам.

И пилея.

В слънцата им се раждам.

И живея.

Със тях рисувам чудни световете.

С тях давам имена на всяко цвете.

И в шепите послания ви нося

от всичките Вселени високосни.

Пристъпвам смело.

Гръмко.

И събличам

душата си до кръв.

Ала обичам…

за всичките войни в сърцето мое –

сразена и победна –

да говоря.

И ако някой ден, те, думите ми, свършат –

загубила ума си

или мъртва –

благодарила бих, на който бе ми дал –

ръка и мисъл,

лист и химикал.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...