27 nov 2016, 15:36

С тях

  Poesía » Otra
587 0 8

За мене думите ми – те са всичко –

с тях мразя и неистово обичам.

Разказвам на нощта за своя ден,

чета на глас писмата и до мен.

С тях свалям от гърба си всяка грижа.

Обличам вдъхновението-риза.

Докосвам.

Късам.

Радвам.

И пилея.

В слънцата им се раждам.

И живея.

Със тях рисувам чудни световете.

С тях давам имена на всяко цвете.

И в шепите послания ви нося

от всичките Вселени високосни.

Пристъпвам смело.

Гръмко.

И събличам

душата си до кръв.

Ала обичам…

за всичките войни в сърцето мое –

сразена и победна –

да говоря.

И ако някой ден, те, думите ми, свършат –

загубила ума си

или мъртва –

благодарила бих, на който бе ми дал –

ръка и мисъл,

лист и химикал.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...