С тях
За мене думите ми – те са всичко –
с тях мразя и неистово обичам.
Разказвам на нощта за своя ден,
чета на глас писмата и до мен.
С тях свалям от гърба си всяка грижа.
Обличам вдъхновението-риза.
Докосвам.
Късам.
Радвам.
И пилея.
В слънцата им се раждам.
И живея.
Със тях рисувам чудни световете.
С тях давам имена на всяко цвете.
И в шепите послания ви нося
от всичките Вселени високосни.
Пристъпвам смело.
Гръмко.
И събличам
душата си до кръв.
Ала обичам…
за всичките войни в сърцето мое –
сразена и победна –
да говоря.
И ако някой ден, те, думите ми, свършат –
загубила ума си
или мъртва –
благодарила бих, на който бе ми дал –
ръка и мисъл,
лист и химикал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
...
