6 dic 2011, 11:03

С усмивка...

925 0 5

С усмивка се опитвам да прогоня

натрапчивите мисли, тягостната пустота,

опитвам се леда в душата

да разтопя със слънчевата светлина.

 

Градя преграда пред ръце коварни,

опитващи се с болка да изпълнят мисълта,

стремя се любовта и светлината да откривам

във всеки миг, прекаран с теб сега.

 

Превръщам всеки поглед, всяка дума

в мънички искрици светлина,

сглобявам ги и в миг света облива се

от животворен водопад от доброта.

 

Така успявам да запазя

надеждата и любовта в своята душа,

изпивам пълна чаша с оптимизъм

и вярата открива път към моята душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Позитивизъм му е майката Иначе сме за никъде...
  • Харесах!Поздрав!
  • Хареса ми, Росе. Поздрави!
  • Благодаря за коментара!Поздрави!
  • "Така успявам да запазя

    надеждата и любовта в своята душа,

    изпивам пълна чаша с оптимизъм

    и вярата открива път към моята душа…"

    Само така-горе главата и гледай само напред!Вярата и надеждата крепят човека!Харесах стиха ти!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...