6 dic 2011, 11:03

С усмивка...

933 0 5

С усмивка се опитвам да прогоня

натрапчивите мисли, тягостната пустота,

опитвам се леда в душата

да разтопя със слънчевата светлина.

 

Градя преграда пред ръце коварни,

опитващи се с болка да изпълнят мисълта,

стремя се любовта и светлината да откривам

във всеки миг, прекаран с теб сега.

 

Превръщам всеки поглед, всяка дума

в мънички искрици светлина,

сглобявам ги и в миг света облива се

от животворен водопад от доброта.

 

Така успявам да запазя

надеждата и любовта в своята душа,

изпивам пълна чаша с оптимизъм

и вярата открива път към моята душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Позитивизъм му е майката Иначе сме за никъде...
  • Харесах!Поздрав!
  • Хареса ми, Росе. Поздрави!
  • Благодаря за коментара!Поздрави!
  • "Така успявам да запазя

    надеждата и любовта в своята душа,

    изпивам пълна чаша с оптимизъм

    и вярата открива път към моята душа…"

    Само така-горе главата и гледай само напред!Вярата и надеждата крепят човека!Харесах стиха ти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...