6.12.2011 г., 11:03

С усмивка...

930 0 5

С усмивка се опитвам да прогоня

натрапчивите мисли, тягостната пустота,

опитвам се леда в душата

да разтопя със слънчевата светлина.

 

Градя преграда пред ръце коварни,

опитващи се с болка да изпълнят мисълта,

стремя се любовта и светлината да откривам

във всеки миг, прекаран с теб сега.

 

Превръщам всеки поглед, всяка дума

в мънички искрици светлина,

сглобявам ги и в миг света облива се

от животворен водопад от доброта.

 

Така успявам да запазя

надеждата и любовта в своята душа,

изпивам пълна чаша с оптимизъм

и вярата открива път към моята душа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Позитивизъм му е майката Иначе сме за никъде...
  • Харесах!Поздрав!
  • Хареса ми, Росе. Поздрави!
  • Благодаря за коментара!Поздрави!
  • "Така успявам да запазя

    надеждата и любовта в своята душа,

    изпивам пълна чаша с оптимизъм

    и вярата открива път към моята душа…"

    Само така-горе главата и гледай само напред!Вярата и надеждата крепят човека!Харесах стиха ти!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...