iam (Росица)
75 22
6.12.2011 г., 11:03 ч.

С усмивка... 

  Поезия » Бели стихове
633 0 5

С усмивка се опитвам да прогоня

натрапчивите мисли, тягостната пустота,

опитвам се леда в душата

да разтопя със слънчевата светлина.

 

Градя преграда пред ръце коварни,

опитващи се с болка да изпълнят мисълта,

стремя се любовта и светлината да откривам

във всеки миг, прекаран с теб сега.

 

Превръщам всеки поглед, всяка дума

в мънички искрици светлина,

сглобявам ги и в миг света облива се

от животворен водопад от доброта.

 

Така успявам да запазя

надеждата и любовта в своята душа,

изпивам пълна чаша с оптимизъм

и вярата открива път към моята душа…

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Позитивизъм му е майката Иначе сме за никъде...
  • Харесах!Поздрав!
  • Хареса ми, Росе. Поздрави!
  • Благодаря за коментара!Поздрави!
  • "Така успявам да запазя

    надеждата и любовта в своята душа,

    изпивам пълна чаша с оптимизъм

    и вярата открива път към моята душа…"

    Само така-горе главата и гледай само напред!Вярата и надеждата крепят човека!Харесах стиха ти!

Предложения
: ??:??