С усмивка...
С усмивка се опитвам да прогоня
натрапчивите мисли, тягостната пустота,
опитвам се леда в душата
да разтопя със слънчевата светлина.
Градя преграда пред ръце коварни,
опитващи се с болка да изпълнят мисълта,
стремя се любовта и светлината да откривам
във всеки миг, прекаран с теб сега.
Превръщам всеки поглед, всяка дума
в мънички искрици светлина,
сглобявам ги и в миг света облива се
от животворен водопад от доброта.
Така успявам да запазя
надеждата и любовта в своята душа,
изпивам пълна чаша с оптимизъм
и вярата открива път към моята душа…
© Росица All rights reserved.
Иначе сме за никъде...
