С УСМИВКА НА ЛИЦЕ СИЯЕЩО
Тази нощ пак те сънувах.
Ти беше толкова красива!
С усмивка на лице сияещо,
защото беше ти щастлива.
Аз в скута ти глава бях сложил
и ти ме гледаше тъй мило,
приказваше ми благи думи
и на мен ми стана тъй красиво.
Защо в сънищата само
целуван съм от тебе аз?
Защо не можеше да бъдеш
при мен, наяве, в този час?
Обичта си щях да ти покажа,
любовни думи щях аз да ти кажа,
в прегръдка страстна щях да те прегърна,
назад живота си да можех аз да върна.
© Валентин Добрев Todos los derechos reservados