Nov 19, 2008, 9:20 AM

С усмивка на лице сияещо

  Poetry » Love
1.1K 0 16
 

С УСМИВКА НА ЛИЦЕ СИЯЕЩО

 

Тази нощ пак те сънувах.

Ти беше толкова красива!

С усмивка на лице сияещо,

защото беше ти щастлива.

 

Аз в скута ти глава бях сложил

и ти ме гледаше тъй мило,

приказваше ми благи думи

и на мен ми стана тъй красиво.

 

Защо в сънищата само

целуван съм от тебе аз?

Защо не можеше да бъдеш

при мен, наяве, в този час?

 

Обичта си щях да ти покажа,

любовни думи щях аз да ти кажа,

в прегръдка страстна щях да те прегърна,

назад живота си да можех аз да върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...