30 jul 2019, 14:21

С устни той изгаря същността ми 

  Poesía » De amor
393 6 6

С устни той изгаря същността ми

 

Тази скръб в гръдта ми жарка

не спира вече толкоз дни...

Чудя се - къде ли сбърка

сърцето ми... Но, как боли...

 

Влязох в моята градина,

с въздишка розите обрах...

После с устни от коприна

целунах ги, в букет ги сбрах...

 

Тази тайнствена целувка

по вятъра ще пратя аз...

Гасне дързостта неловка,

преливат чувства в нощен час...

 

С устни той пожар запали,

сама - без воля съм сега...

Тъй го искам, но едва ли,

о, моя спътнице - тъга...

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??