Jul 30, 2019, 2:21 PM

С устни той изгаря същността ми

  Poetry » Love
634 6 6

С устни той изгаря същността ми

 

Тази скръб в гръдта ми жарка

не спира вече толкоз дни...

Чудя се - къде ли сбърка

сърцето ми... Но, как боли...

 

Влязох в моята градина,

с въздишка розите обрах...

После с устни от коприна

целунах ги, в букет ги сбрах...

 

Тази тайнствена целувка

по вятъра ще пратя аз...

Гасне дързостта неловка,

преливат чувства в нощен час...

 

С устни той пожар запали,

сама - без воля съм сега...

Тъй го искам, но едва ли,

о, моя спътнице - тъга...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...