contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
30.07.2019 г., 14:21

С устни той изгаря същността ми

637 6 6

С устни той изгаря същността ми

 

Тази скръб в гръдта ми жарка

не спира вече толкоз дни...

Чудя се - къде ли сбърка

сърцето ми... Но, как боли...

 

Влязох в моята градина,

с въздишка розите обрах...

После с устни от коприна

целунах ги, в букет ги сбрах...

 

Тази тайнствена целувка

по вятъра ще пратя аз...

Гасне дързостта неловка,

преливат чувства в нощен час...

 

С устни той пожар запали,

сама - без воля съм сега...

Тъй го искам, но едва ли,

о, моя спътнице - тъга...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0