30.07.2019 г., 14:21 ч.

С устни той изгаря същността ми 

  Поезия » Любовна
392 6 6

С устни той изгаря същността ми

 

Тази скръб в гръдта ми жарка

не спира вече толкоз дни...

Чудя се - къде ли сбърка

сърцето ми... Но, как боли...

 

Влязох в моята градина,

с въздишка розите обрах...

После с устни от коприна

целунах ги, в букет ги сбрах...

 

Тази тайнствена целувка

по вятъра ще пратя аз...

Гасне дързостта неловка,

преливат чувства в нощен час...

 

С устни той пожар запали,

сама - без воля съм сега...

Тъй го искам, но едва ли,

о, моя спътнице - тъга...

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??