valantai155 (Валентина Иванова) valantai155 (Валентина Иванова)
123
1 ago 2012, 21:09

С вкус на кафе

  Poesía » Otra
849 0 6

Седим с теб
на чаша кафе.
Говорим
за времето,
за кризата,
за живота
и какво ли още не.
На масата
до нас седят
несподелени
чувства
и една невъзможна
любов...
Преглъщам
кафето
с вкус
на сълзи
и думите,
които
никога
няма да изрека,
чувствата,
които
никога
няма да споделя.
Мъчим се
да скрием
някак си
страстите,
които
в нас бушуват -
говорим
за времето,
за кризата,
за живота
и какво ли още не...
Не можем
да говорим
за чувства...
и пием кафе
с вкус
на сълзи,
преглъщаме
любов,
с вкус на кафе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0