С вкус на кафе
Седим с теб
на чаша кафе.
Говорим
за времето,
за кризата,
за живота
и какво ли още не.
На масата
до нас седят
несподелени
чувства
и една невъзможна
любов...
Преглъщам
кафето
с вкус
на сълзи
и думите,
които
никога
няма да изрека,
чувствата,
които
никога
няма да споделя.
Мъчим се
да скрием
някак си
страстите,
които
в нас бушуват -
говорим
за времето,
за кризата,
за живота
и какво ли още не...
Не можем
да говорим
за чувства...
и пием кафе
с вкус
на сълзи,
преглъщаме
любов,
с вкус на кафе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
Както си го направиш, разбира се. Не ще го пия повече със сълзи... по своя воля... да не се заричам. 
