Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
27 sept 2007, 9:12

С времето назад 

  Poesía
637 0 10
Винаги се връщам от начало,
защото краят винаги е скрит
и не чувам звук от кречетало,
с живота пропилян съм квит.
Когато бързам, се препъвам,
падна ли - усещам, че боли,
тогава бялото платно опъвам
и рисувам Слънце без бои.
Зад кулисите на топлината
бягам от декори през сълзи,
губя се на сигурно в тълпата,
пристрастена и към болката дори.
Скривам се, когато не върви
и пътувам с времето назад,
сърцето бие, нищо, че кърви -
усмихвам се на всеки непознат.
Не спя, докато не видя края
и очи затварям, щом се появи,
заспивам, а събуждам се във Рая
и където те оставих - чакаш ти.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??