С времето назад
Винаги се връщам от начало,
защото краят винаги е скрит
и не чувам звук от кречетало,
с живота пропилян съм квит.
Когато бързам, се препъвам,
падна ли - усещам, че боли,
тогава бялото платно опъвам
и рисувам Слънце без бои.
Зад кулисите на топлината
бягам от декори през сълзи,
губя се на сигурно в тълпата,
пристрастена и към болката дори.
Скривам се, когато не върви
и пътувам с времето назад,
сърцето бие, нищо, че кърви -
усмихвам се на всеки непознат.
Не спя, докато не видя края
и очи затварям, щом се появи,
заспивам, а събуждам се във Рая
и където те оставих - чакаш ти.
защото краят винаги е скрит
и не чувам звук от кречетало,
с живота пропилян съм квит.
Когато бързам, се препъвам,
падна ли - усещам, че боли,
тогава бялото платно опъвам
и рисувам Слънце без бои.
Зад кулисите на топлината
бягам от декори през сълзи,
губя се на сигурно в тълпата,
пристрастена и към болката дори.
Скривам се, когато не върви
и пътувам с времето назад,
сърцето бие, нищо, че кърви -
усмихвам се на всеки непознат.
Не спя, докато не видя края
и очи затварям, щом се появи,
заспивам, а събуждам се във Рая
и където те оставих - чакаш ти.
© Елица Стоянова All rights reserved.
