27 jun 2009, 10:27

С всяка следваща крачка...

908 0 19

Към всичко привикваме –

самота, лъжа, изневяра,

набръчкани като старица са дните,

които са без любов.

А в приказки да живее успява

единствено, който

от думите простата истина

да отдели съумява

и в сивотата на дните нанизани

красиви цветя да отгледа.

С тревички зелени и дъхави

пътя си нека настелим,

озона на бури и вятър

да доближим и да вдъхнем,

а бисерът на росата чиста

да приласкаем в очите си.

Не свиквайте със сивотата!

И нека всяка следваща крачка

до красотата ни приближава.

Та нали ние сме вечните магове,

в които приказки оживяват.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...