27.06.2009 г., 10:27

С всяка следваща крачка...

906 0 19

Към всичко привикваме –

самота, лъжа, изневяра,

набръчкани като старица са дните,

които са без любов.

А в приказки да живее успява

единствено, който

от думите простата истина

да отдели съумява

и в сивотата на дните нанизани

красиви цветя да отгледа.

С тревички зелени и дъхави

пътя си нека настелим,

озона на бури и вятър

да доближим и да вдъхнем,

а бисерът на росата чиста

да приласкаем в очите си.

Не свиквайте със сивотата!

И нека всяка следваща крачка

до красотата ни приближава.

Та нали ние сме вечните магове,

в които приказки оживяват.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...