Към всичко привикваме –
самота, лъжа, изневяра,
набръчкани като старица са дните,
които са без любов.
А в приказки да живее успява
единствено, който
от думите простата истина
да отдели съумява
и в сивотата на дните нанизани
красиви цветя да отгледа.
С тревички зелени и дъхави
пътя си нека настелим,
озона на бури и вятър
да доближим и да вдъхнем,
а бисерът на росата чиста
да приласкаем в очите си.
Не свиквайте със сивотата!
И нека всяка следваща крачка
до красотата ни приближава.
Та нали ние сме вечните магове,
в които приказки оживяват.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.