Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрáка чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата ѝ проплаква.
Щом вече си отключил шест врати,
залостени за всички катинарно,
пред седмата смирен се поклони,
/числото седем знаеш е сакрално/.
Не я разбивай. Леко притвори,
та светлината ярка да усетиш,
сърцето си на длани поднеси,
/тъй както романтичните поети/.
И тя ще те почерпи със коняк,
от чашата приготвена за тебе.
Там сложила е целия си свят,
във този елексир с вкус целебен.
Изпий го. Седем нощи я люби,
и седем дена се отдай на Нея.
Разкъсаните мисли събери
и ето... сътворил си нова Ева.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados