Aug 11, 2017, 3:20 PM

С Вяра за седмия ден

  Poetry » Love
764 4 4

 

Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрáка чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата ѝ проплаква.


Щом вече си отключил шест врати,
залостени за всички катинарно,
пред седмата смирен се поклони,
/числото седем знаеш е сакрално/.


Не я разбивай. Леко притвори,
та светлината ярка да усетиш,
сърцето си на длани поднеси,
/тъй както романтичните поети/.


И тя ще те почерпи със коняк,
от чашата приготвена за тебе.
Там сложила е целия си свят,
във този елексир с вкус целебен.


Изпий го. Седем нощи я люби,
и седем дена се отдай на Нея.
Разкъсаните мисли събери
и ето... сътворил си нова Ева.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...