11 авг. 2017 г., 15:20

С Вяра за седмия ден

766 4 4

 

Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрáка чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата ѝ проплаква.


Щом вече си отключил шест врати,
залостени за всички катинарно,
пред седмата смирен се поклони,
/числото седем знаеш е сакрално/.


Не я разбивай. Леко притвори,
та светлината ярка да усетиш,
сърцето си на длани поднеси,
/тъй както романтичните поети/.


И тя ще те почерпи със коняк,
от чашата приготвена за тебе.
Там сложила е целия си свят,
във този елексир с вкус целебен.


Изпий го. Седем нощи я люби,
и седем дена се отдай на Нея.
Разкъсаните мисли събери
и ето... сътворил си нова Ева.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....